8.04.2012 г., 2:34

На поетесите от "Окровения"

1.9K 0 23

На поетесите от „Откровения“

                                                       Честит празник!  

                                                                          Поздрав с една приятелска закачка.

                                                                                            С обич и уважение!

 

В душите - страст и погреби* вградени,

в сърцата им  -  изригващи вулкани.

Очите - сякаш мълнии са преродени,

а мислите… от чувства изтъкани.

 

Обзети от спонтанно чувство,

забравят бързо грижите досадни.

Живеят в поетичното изкуство,

дори към себе си са безпощадни.

 

Показват чувствата си на тепсия,

нерядко свои грехове признават.

Понякога се вземат за Месия…

без свян напътствията си раздават.

 

Но пишат ли за нежността, тъгата…

изчезват мълниите, взривовете.

Единствено остава в тях жената

и сълзите, пролети в стиховете.

 

Дали са стиховете им красиви,

доколко са разбрани, споделени?...

Достатъчно е те да са щастливи

и да не са… жестоко наранени.

 

*Хранилище за муниции и взривни вещества

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък ми харесва стихотворението!
  • Благодаря още веднъж.
    sia (Силвия Маринова), Благодаря и на теб за ясния и обоснован едносричен коментар, който, изглежда вече ти е станал любим. Но това си е твой проблем. Само ще отбележа, че явно се е получило някакво недоразумение и се налага да поясня, че ти си от няколкото изключения в този сайт, за които това стихотворение не се отнася.
  • Ужас.
  • Чудесно посвещение!
    Много оригинален и свеж стих!
  • Тая пролет съвсем ви изпи акъла. Запрянов, запри се.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...