8.04.2012 г., 2:34

На поетесите от "Окровения"

1.9K 0 23

На поетесите от „Откровения“

                                                       Честит празник!  

                                                                          Поздрав с една приятелска закачка.

                                                                                            С обич и уважение!

 

В душите - страст и погреби* вградени,

в сърцата им  -  изригващи вулкани.

Очите - сякаш мълнии са преродени,

а мислите… от чувства изтъкани.

 

Обзети от спонтанно чувство,

забравят бързо грижите досадни.

Живеят в поетичното изкуство,

дори към себе си са безпощадни.

 

Показват чувствата си на тепсия,

нерядко свои грехове признават.

Понякога се вземат за Месия…

без свян напътствията си раздават.

 

Но пишат ли за нежността, тъгата…

изчезват мълниите, взривовете.

Единствено остава в тях жената

и сълзите, пролети в стиховете.

 

Дали са стиховете им красиви,

доколко са разбрани, споделени?...

Достатъчно е те да са щастливи

и да не са… жестоко наранени.

 

*Хранилище за муниции и взривни вещества

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък ми харесва стихотворението!
  • Благодаря още веднъж.
    sia (Силвия Маринова), Благодаря и на теб за ясния и обоснован едносричен коментар, който, изглежда вече ти е станал любим. Но това си е твой проблем. Само ще отбележа, че явно се е получило някакво недоразумение и се налага да поясня, че ти си от няколкото изключения в този сайт, за които това стихотворение не се отнася.
  • Ужас.
  • Чудесно посвещение!
    Много оригинален и свеж стих!
  • Тая пролет съвсем ви изпи акъла. Запрянов, запри се.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...