На поетесите от „Откровения“
Честит празник!
Поздрав с една приятелска закачка.
С обич и уважение!
В душите - страст и погреби* вградени,
в сърцата им - изригващи вулкани.
Очите - сякаш мълнии са преродени,
а мислите… от чувства изтъкани.
Обзети от спонтанно чувство,
забравят бързо грижите досадни.
Живеят в поетичното изкуство,
дори към себе си са безпощадни.
Показват чувствата си на тепсия,
нерядко свои грехове признават.
Понякога се вземат за Месия…
без свян напътствията си раздават.
Но пишат ли за нежността, тъгата…
изчезват мълниите, взривовете.
Единствено остава в тях жената
и сълзите, пролети в стиховете.
Дали са стиховете им красиви,
доколко са разбрани, споделени?...
Достатъчно е те да са щастливи
и да не са… жестоко наранени.
*Хранилище за муниции и взривни вещества
© Христо Запрянов Всички права запазени