8 апр. 2012 г., 02:34

На поетесите от "Окровения"

1.9K 0 23

На поетесите от „Откровения“

                                                       Честит празник!  

                                                                          Поздрав с една приятелска закачка.

                                                                                            С обич и уважение!

 

В душите - страст и погреби* вградени,

в сърцата им  -  изригващи вулкани.

Очите - сякаш мълнии са преродени,

а мислите… от чувства изтъкани.

 

Обзети от спонтанно чувство,

забравят бързо грижите досадни.

Живеят в поетичното изкуство,

дори към себе си са безпощадни.

 

Показват чувствата си на тепсия,

нерядко свои грехове признават.

Понякога се вземат за Месия…

без свян напътствията си раздават.

 

Но пишат ли за нежността, тъгата…

изчезват мълниите, взривовете.

Единствено остава в тях жената

и сълзите, пролети в стиховете.

 

Дали са стиховете им красиви,

доколко са разбрани, споделени?...

Достатъчно е те да са щастливи

и да не са… жестоко наранени.

 

*Хранилище за муниции и взривни вещества

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми харесва стихотворението!
  • Благодаря още веднъж.
    sia (Силвия Маринова), Благодаря и на теб за ясния и обоснован едносричен коментар, който, изглежда вече ти е станал любим. Но това си е твой проблем. Само ще отбележа, че явно се е получило някакво недоразумение и се налага да поясня, че ти си от няколкото изключения в този сайт, за които това стихотворение не се отнася.
  • Ужас.
  • Чудесно посвещение!
    Много оригинален и свеж стих!
  • Тая пролет съвсем ви изпи акъла. Запрянов, запри се.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...