670301 (Павлина Гатева)
1387 361
16 oct 2018, 16:47  

На Пол 

  Poesía
437 2 1

Говорѝ ми за вечността, Пол, 
когато съм с тебе! 
Тъй отдавна не вярвам във нея, 
а ми е време. 

Де да зная – регресия някаква, Пол, 
връщаш ме в детството. 
Да не мисля ще бъдеш ли с мене, 
и след срещата ни. 

Преди теб имаше други, Пол, 
пак за вечност приказваха. 
И всички със скок 
през прозореца 
ме зарязваха. 

 

 

 

Публикувано във:

Алманах "Нова българска литература" 2009, Буквите

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • о, как ме зарадва този стих! много е хубав!
Propuestas
: ??:??