16 oct 2018, 16:47 2021-10-16T09:56:43+03:00

На Пол

Poesía

589 2 1

Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.

Де да зная – регресия някаква, Пол,
връщаш ме в детството.
Да не мисля ще бъдеш ли с мене,
и след срещата ни.

Преди теб имаше други, Пол,
пак за вечност приказваха.
И всички със скок
през прозореца
ме зарязваха.

Публикувано във:

Алманах "Нова българска литература" 2009, Буквите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

RainaVakova

о, как ме зарадва този стих! много е хубав!

2018-10-17T14:01:13+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0