На Пол
Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол,
връщаш ме в детството.
Да не мисля ще бъдеш ли с мене,
и след срещата ни.
Преди теб имаше други, Пол,
пак за вечност приказваха.
И всички със скок
през прозореца
ме зарязваха.
Публикувано във:
Алманах "Нова българска литература" 2009, Буквите
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
