670301 (Павлина Гатева)
1387 361
16.10.2018 г., 16:47 ч.  

На Пол 

  Поезия
435 2 1

Говорѝ ми за вечността, Пол, 
когато съм с тебе! 
Тъй отдавна не вярвам във нея, 
а ми е време. 

Де да зная – регресия някаква, Пол, 
връщаш ме в детството. 
Да не мисля ще бъдеш ли с мене, 
и след срещата ни. 

Преди теб имаше други, Пол, 
пак за вечност приказваха. 
И всички със скок 
през прозореца 
ме зарязваха. 

 

 

 

Публикувано във:

Алманах "Нова българска литература" 2009, Буквите

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • о, как ме зарадва този стих! много е хубав!
Предложения
: ??:??