9 jul 2021, 12:30

На прага... 

  Poesía » De amor
503 2 2
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя.
И спомен няма да си взема.
Ти жив можа да ме загубиш.
Ще легна под земя, ти - над нея.
Ще наторя над мен дървото.
Помияр препикал по пръстта му.
Нито повече зло към доброто,
ни по-малко живот от смъртта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??