На прага...
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя.
И спомен няма да си взема.
Ти жив можа да ме загубиш.
Ще легна под земя, ти - над нея.
Ще наторя над мен дървото.
Помияр препикал по пръстта му.
Нито повече зло към доброто,
ни по-малко живот от смъртта...
Не питай колко години!
Пропилях ги по тегави Музи.
Под очите ми, кръгове сини -
са заблуда от взор във илюзии.
Ето, време е. Но ти не изпращай!
Дано и след мен не посрещаш.
Дано на прагът ти остане прашно,
че да личи ако престъпи грешник...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
