На прага...
Часът за тръгване е близо.
И аз подвластен съм на времето.
Макар за Оня свят да нямам виза,
без ред дори ще ме приемат...
Изобщо никак се не чудя.
И спомен няма да си взема.
Ти жив можа да ме загубиш.
Ще легна под земя, ти - над нея.
Ще наторя над мен дървото.
Помияр препикал по пръстта му.
Нито повече зло към доброто,
ни по-малко живот от смъртта...
Не питай колко години!
Пропилях ги по тегави Музи.
Под очите ми, кръгове сини -
са заблуда от взор във илюзии.
Ето, време е. Но ти не изпращай!
Дано и след мен не посрещаш.
Дано на прагът ти остане прашно,
че да личи ако престъпи грешник...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
