На прага III
На прага съм на бащината къща.
Насреща припка детството ми мило.
И мама насълзена ме прегръща.
И тичам боса пак подир хвърчило.
На прага съм. А татковите длани
миришат на тютюн, на зряло жито.
Асмата се усмихва както лани.
И лястовици пърхат под стрехите.
На прага съм на спомени, години -
познато ми е всичко, скъпо, родно.
Накрай света дори и да замина,
сърцето ми остава тук. Свободно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
