На прага съм на бащината къща.
Насреща припка детството ми мило.
И мама насълзена ме прегръща.
И тичам боса пак подир хвърчило.
На прага съм. А татковите длани
миришат на тютюн, на зряло жито.
Асмата се усмихва както лани.
И лястовици пърхат под стрехите.
На прага съм на спомени, години -
познато ми е всичко, скъпо, родно.
Накрай света дори и да замина,
сърцето ми остава тук. Свободно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
