4 oct 2025, 13:57

На прага на есента

  Poesía » Otra
177 0 0

Ти само гледай – слънцето ще сложи

дъждовен креп, ще се снижи

и радостта ще уталожи,

в небето ястреб ще кръжи.

 

Ти само чакай – лятото ще мине

като на влюбен лудостта

и над бездимните комини

с мъгли ще лъхне есента.

 

Не се лъжи пак – зноят ще угасне,

ще тръгнат птиците на юг,

далече – още по-прекрасни

и пеещи – за някой друг.

 

Врабченце сиво бях и с дух посърнал

свих под стрехата твоя – дом.

Поискай само – ще се върна,

простила всичко, мълчешком.

 


Третото стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...