На прага на есента

Ти само гледай – слънцето ще сложи

дъждовен креп, ще се снижи

и радостта ще уталожи,

в небето ястреб ще кръжи.

Ти само чакай – лятото ще мине

като на влюбен лудостта

и над бездимните комини

с мъгли ще лъхне есента.

Не се лъжи пак – зноят ще угасне,

ще тръгнат птиците на юг,

далече – още по-прекрасни

и пеещи – за някой друг.

Врабченце сиво бях и с дух посърнал

свих под стрехата твоя – дом.

Поискай само – ще се върна,

простила всичко, мълчешком.

Третото стихотворение, което участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.