На "професора"
Добре, че имам него - моето момче,
да ме пази от теб, да брани моето сърце,
да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж
и да ти пише вместо мен...
Иначе ще полудея от твоите емаили,
ще ме погубиш с твоята омраза,
ти как ли не си ме наричал,
аз за съжаление чак сега видях това.
А после за пред света -
ще се правиш на невинен,
на неразбрал... Така е лесно:
да хвърляш кал и чернилка
на другите по гърба...
А ти да си си чист,
да свети над теб ореол
и всеки да ти се кланя и дори да те съжалява,
че жертва на някого си станал...
Хитър си и няма спор,
вината на другимо е хвърлена,
а ти горкия на злобата си роб.
И продължаваш, заслепен,
да си мислиш, че си съвършен,
без да осъзнаваш, че във теб,
огромна рана кърви,
че със своята омраза,
не ще я излекуваш ти!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
И аз се сетих
