18 сент. 2006 г., 22:42
На "професора"
Добре, че имам него - моето момче,
да ме пази от теб, да брани моето сърце,
да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж
и да ти пише вместо мен...
Иначе ще полудея от твоите емаили,
ще ме погубиш с твоята омраза,
ти как ли не си ме наричал,
аз за съжаление чак сега видях това.
А после за пред света -
ще се правиш на невинен,
на неразбрал... Така е лесно:
да хвърляш кал и чернилка
на другите по гърба...
А ти да си си чист,
да свети над теб ореол
и всеки да ти се кланя и дори да те съжалява,
че жертва на някого си станал...
Хитър си и няма спор,
вината на другимо е хвърлена,
а ти горкия на злобата си роб.
И продължаваш, заслепен,
да си мислиш, че си съвършен,
без да осъзнаваш, че във теб,
огромна рана кърви,
че със своята омраза,
не ще я излекуваш ти!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви много
-
Поезия - и още как. Целувам ви ръка, принцесо, справедливостта е наша!
-
Май си права Глори кой е той!!!Не се и сумнявай!То друг като него няма
И аз се сетих -
Въпреки,че и според мен това не е точно стих,мисля,че наистина си успяла да излееш душата си и да споделиш на читателите какво ти е причинил този човек и как го изживяваш ти!Браво е меко казано,но наистина много добре си описала това което те измъчва!!!
-
По-добре го напиши като есе. Според мен това не е поезия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
