Sep 18, 2006, 10:42 PM

На "професора" 

  Poetry
566 0 5
Добре, че имам него - моето момче, да ме пази от теб, да брани моето сърце, да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж и да ти пише вместо мен... Иначе ще полудея от твоите емаили, ще ме погубиш с твоята омраза, ти как ли не си ме наричал, аз за съжаление чак сега видях това. А после за пред света - ще се правиш на невинен, на неразбрал... Така е лесно: да хвърляш кал и чернилка на другите по гърба... А ти да си си чист, да свети над теб ореол и всеки да ти се кланя и дори да те съжалява, че жертва на някого си станал... Хитър си и няма спор, вината на другимо е хвърлена, а ти горкия на злобата си роб. И продължаваш, заслепен, да си мислиш, че си съвършен, без да осъзнаваш, че във теб, огромна рана кърви, че със своята омраза, не ще я излекуваш ти!!!


© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много
  • Поезия - и още как. Целувам ви ръка, принцесо, справедливостта е наша!
  • Май си права Глори кой е той!!!Не се и сумнявай!То друг като него нямаИ аз се сетих
  • Въпреки,че и според мен това не е точно стих,мисля,че наистина си успяла да излееш душата си и да споделиш на читателите какво ти е причинил този човек и как го изживяваш ти!Браво е меко казано,но наистина много добре си описала това което те измъчва!!!
  • По-добре го напиши като есе. Според мен това не е поезия.
Random works
: ??:??