На път
НА ПЪТ
Беснее вятърът на пустия плаж,
пясъчно въже над дюната суче.
За път събирам корабния екипаж.
Над мен пролайва гларус - гладно куче.
На завет, до кораба на времето стоя.
Със морски възел тука ще се вържа.
На пръсти за кой ли път годините броя.
Самотни мисли във главата стържат.
Искаш ме, море. За последен път ще плавам.
Вятърът изплете вече пясъчния такелаж.
На брега оставам: пари, любов и слава.
... Сянката ми гларуса изяде,
на пустия плаж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
