На път
НА ПЪТ
Беснее вятърът на пустия плаж,
пясъчно въже над дюната суче.
За път събирам корабния екипаж.
Над мен пролайва гларус - гладно куче.
На завет, до кораба на времето стоя.
Със морски възел тука ще се вържа.
На пръсти за кой ли път годините броя.
Самотни мисли във главата стържат.
Искаш ме, море. За последен път ще плавам.
Вятърът изплете вече пясъчния такелаж.
На брега оставам: пари, любов и слава.
... Сянката ми гларуса изяде,
на пустия плаж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
