На път

11 may 2007, 8:59 2014-03-29T22:40:54+02:00

Poesía

526 0 3

И ето -

този ден умря,

забързан в своя път.

Нощта припряна е -

не чака.

Не бързам аз -

на този кръстопът,

спокойно ще дочакам, мрака.

Ще плисне дъжд,

Луна не грее -

под облаци, прикрила се е тя.

Какво от туй?

Сърцето ми се смее -

спокойно ще дочакам и дъжда.

Приседнал съм,

а капки мият

лицето и душата ми -

с дъжда,

пулсира моята стихия...

Обичам да мирише -

на земя.

На този камък, изгрева ще чакам

и ще избера, новия си път...

Началото ще сложа,

а нататък -

дано да стигна,

пак, до кръстопът!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.