11 мая 2007 г., 08:59  

На път 

  Поэзия
524 0 3

 

И ето -

този ден умря,

забързан в своя път.

 

Нощта припряна е -

не чака.

 

Не бързам аз -

на този кръстопът,

спокойно ще дочакам, мрака.

 

Ще плисне дъжд,

 

Луна не грее -

под облаци, прикрила се е тя.

 

Какво от туй?

 

Сърцето ми се смее -

спокойно ще дочакам и дъжда.

 

Приседнал съм,

а капки мият

лицето и душата ми -

с дъжда,

пулсира моята стихия...


Обичам да мирише -

на земя.

 

На този камък, изгрева ще чакам

и ще избера, новия си път...


Началото ще сложа,

а нататък -

дано да стигна,

пак, до кръстопът!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??