kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
May 11, 2007, 8:59 AM  

На път

  Poetry
687 0 3

 

И ето -

този ден умря,

забързан в своя път.

 

Нощта припряна е -

не чака.

 

Не бързам аз -

на този кръстопът,

спокойно ще дочакам, мрака.

 

Ще плисне дъжд,

 

Луна не грее -

под облаци, прикрила се е тя.

 

Какво от туй?

 

Сърцето ми се смее -

спокойно ще дочакам и дъжда.

 

Приседнал съм,

а капки мият

лицето и душата ми -

с дъжда,

пулсира моята стихия...


Обичам да мирише -

на земя.

 

На този камък, изгрева ще чакам

и ще избера, новия си път...


Началото ще сложа,

а нататък -

дано да стигна,

пак, до кръстопът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0