На път
И ето -
този ден умря,
забързан в своя път.
Нощта припряна е -
не чака.
Не бързам аз -
на този кръстопът,
спокойно ще дочакам, мрака.
Ще плисне дъжд,
Луна не грее -
под облаци, прикрила се е тя.
Какво от туй?
Сърцето ми се смее -
спокойно ще дочакам и дъжда.
Приседнал съм,
а капки мият
лицето и душата ми -
с дъжда,
пулсира моята стихия...
Обичам да мирише -
на земя.
На този камък, изгрева ще чакам
и ще избера, новия си път...
Началото ще сложа,
а нататък -
дано да стигна,
пак, до кръстопът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
