8 may 2019, 13:02

На пътя

Poesía

528 0 1

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото
нямане –
разчертах си сърцето,
със пирон и със чук...
За мечтите ми
няма пътеки,
и пътища няма,
нали!
Колко трудно е станало,
да опазиш душата си!
Душата на пътя,
тебе вече не чака...
Нали!
Пътят свърши!
И пътеката също!
Отвъд са само скали...
Колко трудно е станало,
да опазиш сълзите си,
там на топло в очите ми,
дъжд ще вали...

04.05.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

marco777 (Марко)

Хубаво е !
Пак ще намина.
Благодаря за удоволствието да те чета, Диана.
Поздрави !

2019-05-10T14:20:19+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0