8 may 2019, 13:02

На пътя

Poesía

530 0 1

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото
нямане –
разчертах си сърцето,
със пирон и със чук...
За мечтите ми
няма пътеки,
и пътища няма,
нали!
Колко трудно е станало,
да опазиш душата си!
Душата на пътя,
тебе вече не чака...
Нали!
Пътят свърши!
И пътеката също!
Отвъд са само скали...
Колко трудно е станало,
да опазиш сълзите си,
там на топло в очите ми,
дъжд ще вали...

04.05.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

marco777 (Марко)

Хубаво е !
Пак ще намина.
Благодаря за удоволствието да те чета, Диана.
Поздрави !

2019-05-10T14:20:19+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0