На пътя

May 8, 2019, 1:02 PM

Poetry

357 0 1

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото
нямане –
разчертах си сърцето,
със пирон и със чук...
За мечтите ми
няма пътеки,
и пътища няма,
нали!
Колко трудно е станало,
да опазиш душата си!
Душата на пътя,
тебе вече не чака...
Нали!
Пътят свърши!
И пътеката също!
Отвъд са само скали...
Колко трудно е станало,
да опазиш сълзите си,
там на топло в очите ми,
дъжд ще вали...

04.05.2019

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

marco777 (Марко)

2019-05-10T14:20:19+03:00

Хубаво е !
Пак ще намина.
Благодаря за удоволствието да те чета, Диана.
Поздрави !

На пътя

Свързани произведения

Comments

Random works