8.05.2019 г., 13:02

На пътя

Поезия

522 0 1

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото
нямане –
разчертах си сърцето,
със пирон и със чук...
За мечтите ми
няма пътеки,
и пътища няма,
нали!
Колко трудно е станало,
да опазиш душата си!
Душата на пътя,
тебе вече не чака...
Нали!
Пътят свърши!
И пътеката също!
Отвъд са само скали...
Колко трудно е станало,
да опазиш сълзите си,
там на топло в очите ми,
дъжд ще вали...

04.05.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

marco777 (Марко)

Хубаво е !
Пак ще намина.
Благодаря за удоволствието да те чета, Диана.
Поздрави !

2019-05-10T14:20:19+03:00

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0