dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
8.05.2019 г., 13:02 ч.

На пътя 

  Поезия
290 0 1

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото
нямане –
разчертах си сърцето,
със пирон и със чук...
За мечтите ми
няма пътеки,
и пътища няма,
нали!
Колко трудно е станало,
да опазиш душата си!
Душата на пътя,
тебе вече не чака...
Нали!
Пътят свърши!
И пътеката също!
Отвъд са само скали...
Колко трудно е станало,
да опазиш сълзите си,
там на топло в очите ми,
дъжд ще вали...
 

04.05.2019

© Диана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е !
    Пак ще намина.
    Благодаря за удоволствието да те чета, Диана.
    Поздрави !
Предложения
: ??:??