22 ago 2008, 10:41

На Р.

  Poesía
911 0 14
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш,
а опия ли се - ставаш моя свят.
Ти ли бе онази, дет сънувах,
тешаща ме, когато ме ранят?
Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная -
зная само, че стоиш и днес пред мен.
Не бих могъл минута да изтрая
без погледа ти светещ в моя ден.
Какво си ти? Ще питам и ще търся
отговор под галещия дъжд.
Но открия ли го, как ще се отърся,
щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж?
Как ще заживея пак? Боли! Не мога -
за дълбоки рани аз не съм готов.
Но ти за мене значиш твърде много -
въпреки че туй не е любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...