22 ago 2008, 10:41

На Р.

  Poesía
913 0 14
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш,
а опия ли се - ставаш моя свят.
Ти ли бе онази, дет сънувах,
тешаща ме, когато ме ранят?
Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная -
зная само, че стоиш и днес пред мен.
Не бих могъл минута да изтрая
без погледа ти светещ в моя ден.
Какво си ти? Ще питам и ще търся
отговор под галещия дъжд.
Но открия ли го, как ще се отърся,
щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж?
Как ще заживея пак? Боли! Не мога -
за дълбоки рани аз не съм готов.
Но ти за мене значиш твърде много -
въпреки че туй не е любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...