22.08.2008 г., 10:41

На Р.

906 0 14
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш,
а опия ли се - ставаш моя свят.
Ти ли бе онази, дет сънувах,
тешаща ме, когато ме ранят?
Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная -
зная само, че стоиш и днес пред мен.
Не бих могъл минута да изтрая
без погледа ти светещ в моя ден.
Какво си ти? Ще питам и ще търся
отговор под галещия дъжд.
Но открия ли го, как ще се отърся,
щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж?
Как ще заживея пак? Боли! Не мога -
за дълбоки рани аз не съм готов.
Но ти за мене значиш твърде много -
въпреки че туй не е любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...