22.08.2008 г., 10:41

На Р.

907 0 14
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш,
а опия ли се - ставаш моя свят.
Ти ли бе онази, дет сънувах,
тешаща ме, когато ме ранят?
Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная -
зная само, че стоиш и днес пред мен.
Не бих могъл минута да изтрая
без погледа ти светещ в моя ден.
Какво си ти? Ще питам и ще търся
отговор под галещия дъжд.
Но открия ли го, как ще се отърся,
щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж?
Как ще заживея пак? Боли! Не мога -
за дълбоки рани аз не съм готов.
Но ти за мене значиш твърде много -
въпреки че туй не е любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...