22 авг. 2008 г., 10:41

На Р.

912 0 14
Жена ли си? Звезда ли си? Какво си?
Та светиш като фар във моя път!
И в всяка нощ омайна, тъмнокоса,
щом погледна те - очите ме болят.
Като песен в мойта трезвеност нахлуваш,
а опия ли се - ставаш моя свят.
Ти ли бе онази, дет сънувах,
тешаща ме, когато ме ранят?
Ти ли бе...? Защо ли? Ах, не зная -
зная само, че стоиш и днес пред мен.
Не бих могъл минута да изтрая
без погледа ти светещ в моя ден.
Какво си ти? Ще питам и ще търся
отговор под галещия дъжд.
Но открия ли го, как ще се отърся,
щом и ти от мен си тръгнеш изведнъж?
Как ще заживея пак? Боли! Не мога -
за дълбоки рани аз не съм готов.
Но ти за мене значиш твърде много -
въпреки че туй не е любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...