17 abr 2011, 15:12

На Р.

1.8K 0 5

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.

Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.

Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.

Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.

(И ще те обичам, докато съществувам.)

----------------------------------------------------------------------

На Р.                                                                                              17.04.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрени благодарности към peta1 (Петя ) и nininini (Нина Иванова)! Радвам се, че сте ме посетили! Поздрави!
    Антоан, твоите посещения предизвикват щастие в мен! Огромни благодарности и светли поздрави за теб!
  • Поздравления
  • vesselin (Веселин Веселинов), благодаря ти за посещението!
    Смиф (Валентин ), твоята оценка много ме зарадва! Радвам се, че си тук при мен!
    Светли поздрави и за двама ви!
  • Да, не се сбогувай, Зорница, защото той е част от теб. Но помни и друго: хубавото винаги предстои! Дай си и друг шанс.
    Извинявай за назидателния тон. Мразя да поучавам хората, но твоето стихотворение ме провокира да ти кажа какво наистина мисля. Стихотворението ти е много хубаво, то струи от любов в най-вълшебния й вид!
  • Харесах!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...