17 abr 2011, 15:12

На Р.

1.8K 0 5

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.

Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.

Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.

Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.

(И ще те обичам, докато съществувам.)

----------------------------------------------------------------------

На Р.                                                                                              17.04.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрени благодарности към peta1 (Петя ) и nininini (Нина Иванова)! Радвам се, че сте ме посетили! Поздрави!
    Антоан, твоите посещения предизвикват щастие в мен! Огромни благодарности и светли поздрави за теб!
  • Поздравления
  • vesselin (Веселин Веселинов), благодаря ти за посещението!
    Смиф (Валентин ), твоята оценка много ме зарадва! Радвам се, че си тук при мен!
    Светли поздрави и за двама ви!
  • Да, не се сбогувай, Зорница, защото той е част от теб. Но помни и друго: хубавото винаги предстои! Дай си и друг шанс.
    Извинявай за назидателния тон. Мразя да поучавам хората, но твоето стихотворение ме провокира да ти кажа какво наистина мисля. Стихотворението ти е много хубаво, то струи от любов в най-вълшебния й вид!
  • Харесах!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...