Apr 17, 2011, 3:12 PM

На Р.

  Poetry » Love
1.8K 0 5

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.

Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.

Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.

Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.

(И ще те обичам, докато съществувам.)

----------------------------------------------------------------------

На Р.                                                                                              17.04.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Арие All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрени благодарности към peta1 (Петя ) и nininini (Нина Иванова)! Радвам се, че сте ме посетили! Поздрави!
    Антоан, твоите посещения предизвикват щастие в мен! Огромни благодарности и светли поздрави за теб!
  • Поздравления
  • vesselin (Веселин Веселинов), благодаря ти за посещението!
    Смиф (Валентин ), твоята оценка много ме зарадва! Радвам се, че си тук при мен!
    Светли поздрави и за двама ви!
  • Да, не се сбогувай, Зорница, защото той е част от теб. Но помни и друго: хубавото винаги предстои! Дай си и друг шанс.
    Извинявай за назидателния тон. Мразя да поучавам хората, но твоето стихотворение ме провокира да ти кажа какво наистина мисля. Стихотворението ти е много хубаво, то струи от любов в най-вълшебния й вид!
  • Харесах!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...