31 ago 2007, 16:05

На работа

  Poesía
717 0 2
          На работа

Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща.

Пътуваш в ранната зора,
посрещаш слънчевата светлина,
на работа отиваш  ти,
стоплена от слънчеви лъчи.

Обличаш бялата престилка,
колежки срещаш  с усмивка.
В работата влагаш ли сърце,
тя пък среща те добре.

Алхимици сме били,
наричат ни колегите добри,
че на химията чудесата
създават блага на земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за идеята!
  • Ех, Лилия докога ще търчим след часовника, а иначе колко е хубаво ,че посрещаме слънчевата светлина всеки ден! Хубав , обичлив е стихът ти, от добра душа е написан.С обич.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...