31 ago 2007, 16:05

На работа 

  Poesía
586 0 2
          На работа

Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща.

Пътуваш в ранната зора,
посрещаш слънчевата светлина,
на работа отиваш  ти,
стоплена от слънчеви лъчи.

Обличаш бялата престилка,
колежки срещаш  с усмивка.
В работата влагаш ли сърце,
тя пък среща те добре.

Алхимици сме били,
наричат ни колегите добри,
че на химията чудесата
създават блага на земята.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за идеята!
  • Ех, Лилия докога ще търчим след часовника, а иначе колко е хубаво ,че посрещаме слънчевата светлина всеки ден! Хубав , обичлив е стихът ти, от добра душа е написан.С обич.
Propuestas
: ??:??