Aug 31, 2007, 4:05 PM

На работа

Poetry

715 0 2

На работа

Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща.

Пътуваш в ранната зора,
посрещаш слънчевата светлина,
на работа отиваш ти,
стоплена от слънчеви лъчи.

Обличаш бялата престилка,
колежки срещаш с усмивка.
В работата влагаш ли сърце,
тя пък среща те добре.

Алхимици сме били,
наричат ни колегите добри,
че на химията чудесата
създават блага на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Поздрав за идеята!

2007-12-21T15:15:01+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, Лилия докога ще търчим след часовника, а иначе колко е хубаво ,че посрещаме слънчевата светлина всеки ден! Хубав , обичлив е стихът ти, от добра душа е написан.С обич.

2007-08-31T16:31:15+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0