31 авг. 2007 г., 16:05

На работа

720 0 2
          На работа

Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща.

Пътуваш в ранната зора,
посрещаш слънчевата светлина,
на работа отиваш  ти,
стоплена от слънчеви лъчи.

Обличаш бялата престилка,
колежки срещаш  с усмивка.
В работата влагаш ли сърце,
тя пък среща те добре.

Алхимици сме били,
наричат ни колегите добри,
че на химията чудесата
създават блага на земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав за идеята!
  • Ех, Лилия докога ще търчим след часовника, а иначе колко е хубаво ,че посрещаме слънчевата светлина всеки ден! Хубав , обичлив е стихът ти, от добра душа е написан.С обич.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...