На работа
Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща.
Пътуваш в ранната зора,
посрещаш слънчевата светлина,
на работа отиваш ти,
стоплена от слънчеви лъчи.
Обличаш бялата престилка,
колежки срещаш с усмивка.
В работата влагаш ли сърце,
тя пък среща те добре.
Алхимици сме били,
наричат ни колегите добри,
че на химията чудесата
създават блага на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени