На Рада Казалийска
На Рада Казалийска
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,
от който ръцете на Господ
замесваха хляба за нас.
Една дъщеря на България
подреждаше думите в стих.
Принасяше в дар пред олтара ѝ
надежди, идеи, мечти...
Със Слово и знание хранеше
обичните нейни чеда.
А после на своя избраник
Небесен с любов каза: „Да.”
Прошепна душата прекрасна:
"Пастирю, сега ме водѝ
на Твоите пасища злачни
и Твоите тихи води.”
Албена Димитрова
06.08.2019 г.
гр. София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много е хубаво, Албена! Поздравления!
-
Благодаря ти за коментара и линка, Младене!
Да, след като прочетох за живота и делото на тази достойна българка, бях развълнувана и възхитена... Радвам се, че ти е харесало! -
Възхитен съм и те поздравявам, Бени, че си отделила време и вдъхновение, за да посветиш на една достойна българска поетеса /учителка, а след това и монахиня от Родопите/ такова красиво стихотворение. Позволявам си да добавя и линк с малко информация за личността на Рада Казалийска:
https://synpress-classic.dveri.bg/11-2004/11-Rada_Kazaliiska.htm
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да пазим жив спомена за националните ни. будители!