На Рада Казалийска

Поэзия

1.4K 3 4

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22

Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,

от който ръцете на Господ

замесваха хляба за нас.

Една дъщеря на България

подреждаше думите в стих.

Принасяше в дар пред олтара ѝ

надежди, идеи, мечти...

Със Слово и знание хранеше

обичните нейни чеда.

А после на своя избраник

Небесен с любов каза: „Да.”

Прошепна душата прекрасна:

"Пастирю, сега ме водѝ

на Твоите пасища злачни

и Твоите тихи води.”

Албена Димитрова

06.08.2019 г.

гр. София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви, Дани и Ангелче!
Да пазим жив спомена за националните ни. будители!

2020-03-16T11:14:28+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Много е хубаво, Албена! Поздравления!

2020-03-15T22:02:46+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти за коментара и линка, Младене!
Да, след като прочетох за живота и делото на тази достойна българка, бях развълнувана и възхитена... Радвам се, че ти е харесало!

2020-03-15T20:54:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Възхитен съм и те поздравявам, Бени, че си отделила време и вдъхновение, за да посветиш на една достойна българска поетеса /учителка, а след това и монахиня от Родопите/ такова красиво стихотворение. Позволявам си да добавя и линк с малко информация за личността на Рада Казалийска:

https://synpress-classic.dveri.bg/11-2004/11-Rada_Kazaliiska.htm

2020-03-15T19:35:12+02:00