anabel7 (Албена Димитрова)
179 6856
15 мар. 2020 г., 16:36

На Рада Казалийска 

  Поэзия
1148 3 4
На Рада Казалийска

 

                       Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
                       Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
                                                                    Псалом 22

 

Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,

от който ръцете на Господ

замесваха хляба за нас.

 

Една дъщеря на България

подреждаше думите в стих.

Принасяше в дар пред олтара ѝ

надежди, идеи, мечти...

 

Със Слово и знание хранеше

обичните нейни чеда.

А после на своя избраник

Небесен с любов каза: „Да.”

 

Прошепна душата прекрасна:

"Пастирю, сега ме водѝ

на Твоите пасища злачни

и Твоите тихи води.”

 

Албена Димитрова

 

06.08.2019 г.

гр. София.


 

© Албена Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Дани и Ангелче!
    Да пазим жив спомена за националните ни. будители!
  • Много е хубаво, Албена! Поздравления!
  • Благодаря ти за коментара и линка, Младене!
    Да, след като прочетох за живота и делото на тази достойна българка, бях развълнувана и възхитена... Радвам се, че ти е харесало!
  • Възхитен съм и те поздравявам, Бени, че си отделила време и вдъхновение, за да посветиш на една достойна българска поетеса /учителка, а след това и монахиня от Родопите/ такова красиво стихотворение. Позволявам си да добавя и линк с малко информация за личността на Рада Казалийска:

    https://synpress-classic.dveri.bg/11-2004/11-Rada_Kazaliiska.htm
Предложения
: ??:??