Mar 15, 2020, 4:36 PM

На Рада Казалийска

  Poetry
1.4K 3 4
На Рада Казалийска

 

                       Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
                       Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
                                                                    Псалом 22

 

Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,

от който ръцете на Господ

замесваха хляба за нас.

 

Една дъщеря на България

подреждаше думите в стих.

Принасяше в дар пред олтара ѝ

надежди, идеи, мечти...

 

Със Слово и знание хранеше

обичните нейни чеда.

А после на своя избраник

Небесен с любов каза: „Да.”

 

Прошепна душата прекрасна:

"Пастирю, сега ме водѝ

на Твоите пасища злачни

и Твоите тихи води.”

 

Албена Димитрова

 

06.08.2019 г.

гр. София.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Дани и Ангелче!
    Да пазим жив спомена за националните ни. будители!
  • Много е хубаво, Албена! Поздравления!
  • Благодаря ти за коментара и линка, Младене!
    Да, след като прочетох за живота и делото на тази достойна българка, бях развълнувана и възхитена... Радвам се, че ти е харесало!
  • Възхитен съм и те поздравявам, Бени, че си отделила време и вдъхновение, за да посветиш на една достойна българска поетеса /учителка, а след това и монахиня от Родопите/ такова красиво стихотворение. Позволявам си да добавя и линк с малко информация за личността на Рада Казалийска:

    https://synpress-classic.dveri.bg/11-2004/11-Rada_Kazaliiska.htm

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...