На Рада Казалийска
На Рада Казалийска
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас,
от който ръцете на Господ
замесваха хляба за нас.
Една дъщеря на България
подреждаше думите в стих.
Принасяше в дар пред олтара ѝ
надежди, идеи, мечти...
Със Слово и знание хранеше
обичните нейни чеда.
А после на своя избраник
Небесен с любов каза: „Да.”
Прошепна душата прекрасна:
"Пастирю, сега ме водѝ
на Твоите пасища злачни
и Твоите тихи води.”
Албена Димитрова
06.08.2019 г.
гр. София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
