16 feb 2014, 15:14

На раздяла 

  Poesía
765 0 12

НА РАЗДЯЛА                      

 

 

Май се подценявахме и двамата,

откакто се познавахме,

противнико живот?

Във тебе беше брадвата,

във мене правдата,

но бях дърво.                    

 

И сече ме, подсече ме. Добре.

Ще рухна много скоро,

приятелю живот.

Но ти, кажи ми ти, без мен

с кого ще си говориш,

когато те прегърне зло?

 

Така че, нека да се помирим на тръгване

и да си пожелаем ветрове попътни,

венците по главите ни са трънени,

а това означава безсмъртие.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??