16 февр. 2014 г., 15:14

На раздяла

1.1K 0 12

НА РАЗДЯЛА                      

 

 

Май се подценявахме и двамата,

откакто се познавахме,

противнико живот?

Във тебе беше брадвата,

във мене правдата,

но бях дърво.                    

 

И сече ме, подсече ме. Добре.

Ще рухна много скоро,

приятелю живот.

Но ти, кажи ми ти, без мен

с кого ще си говориш,

когато те прегърне зло?

 

Така че, нека да се помирим на тръгване

и да си пожелаем ветрове попътни,

венците по главите ни са трънени,

а това означава безсмъртие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...