purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
16.02.2014 г., 15:14 ч.

На раздяла 

  Поезия
752 0 12

НА РАЗДЯЛА                      

 

 

Май се подценявахме и двамата,

откакто се познавахме,

противнико живот?

Във тебе беше брадвата,

във мене правдата,

но бях дърво.                    

 

И сече ме, подсече ме. Добре.

Ще рухна много скоро,

приятелю живот.

Но ти, кажи ми ти, без мен

с кого ще си говориш,

когато те прегърне зло?

 

Така че, нека да се помирим на тръгване

и да си пожелаем ветрове попътни,

венците по главите ни са трънени,

а това означава безсмъртие.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??