На раздяла
НА РАЗДЯЛА
Май се подценявахме и двамата,
откакто се познавахме,
противнико живот?
Във тебе беше брадвата,
във мене правдата,
но бях дърво.
И сече ме, подсече ме. Добре.
Ще рухна много скоро,
приятелю живот.
Но ти, кажи ми ти, без мен
с кого ще си говориш,
когато те прегърне зло?
Така че, нека да се помирим на тръгване
и да си пожелаем ветрове попътни,
венците по главите ни са трънени,
а това означава безсмъртие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Хубав стих, Ачо!
