На раздяла

Poetry

1.1K 0 12

НА РАЗДЯЛА

Май се подценявахме и двамата,

откакто се познавахме,

противнико живот?

Във тебе беше брадвата,

във мене правдата,

но бях дърво.

И сече ме, подсече ме. Добре.

Ще рухна много скоро,

приятелю живот.

Но ти, кажи ми ти, без мен

с кого ще си говориш,

когато те прегърне зло?

Така че, нека да се помирим на тръгване

и да си пожелаем ветрове попътни,

венците по главите ни са трънени,

а това означава безсмъртие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimamina (Мина Конарова)

Много силно, по човешки безсмъртно!
Поздравления!

2014-02-24T10:43:29+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Искам да те поздравя с тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=lJIxOaVFcaE Хубав стих, Ачо!

2014-02-22T12:23:29+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Често се случва брадвата и правдата да си разменят местата...
Силно! Поздравявам те!

2014-02-21T20:00:39+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека да се помирим със себе си!

2014-02-20T19:00:10+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

" Така че, нека да се помирим на тръгване

и да си пожелаем ветрове попътни,"
Силно и много хубаво! Поздрав!

2014-02-20T15:13:18+02:00