На разсъмване

Poesía » Filosófica

758 0 7

(по Джеффри Дамер)

На разсъмване звездите са толкова близко...
Болката, свита на топка... Купчина скъсани стихове...
Уморена, Душата се черпи с уиски...
Звездите са близко, а жестоко, жестоко е тихо...

На разсъмване са толкова близко звездите...
Нея все я влече по "лоши" момчета...
Готови да плащат... С мазоли в душите...
Чаршафи - по-бели от сняг... Лекета в главите...

На разсъмване толкова ниско звездите се спускат...
Може ли Бог да изпълни молбите на всинца ни?!
Един душ... Тя отново е прясна... и вкусна...
и отдавна разбрала, че няма ни принцеси, ни принцове...

На разсъмване звездите са близко и излишни са дрехите...
Скромността е разстреляна в упор, за това, да живее...
На разсъмване няма граници... В последна утеха
да получи пръстен и було и Надеждата да успее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

valia1771 (Ивон)

Хубав стих! Харесах!

2011-07-06T21:23:12+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Кети, научих се да обичам с годините - не да мразя, а да обичам, а когато човек обича, всичко може да направи!
Светле, аз пазя твоето стихо за мен- на един от поредните ми тефтери е на заглавната страничка преписан...И ти си трудна хапка!
Роси, що е силно бе?! Щото е преживяно...
Нина,ти винаги си ме харесвала - надявам се да продължи!
Ваня, драго ми е че си по мойте странички! Има къде да се поразходиш...
Благодарско ви!
Зем.

2011-07-06T21:09:11+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Жестоко е тихо..."
Силно въздействаш.

2011-07-06T14:40:31+03:00
Melany71 (Светла)

Трудно е за преглъщане ,Зем...

2011-07-06T12:17:51+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Харесах!

2011-07-06T10:15:48+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0