На разсъмване
На разсъмване
(по Джеффри Дамер)
На разсъмване звездите са толкова близко...
Болката, свита на топка... Купчина скъсани стихове...
Уморена, Душата се черпи с уиски...
Звездите са близко, а жестоко, жестоко е тихо...
На разсъмване са толкова близко звездите...
Нея все я влече по "лоши" момчета...
Готови да плащат... С мазоли в душите...
Чаршафи - по-бели от сняг... Лекета в главите...
На разсъмване толкова ниско звездите се спускат...
Може ли Бог да изпълни молбите на всинца ни?!
Един душ... Тя отново е прясна... и вкусна...
и отдавна разбрала, че няма ни принцеси, ни принцове...
На разсъмване звездите са близко и излишни са дрехите...
Скромността е разстреляна в упор, за това, да живее...
На разсъмване няма граници... В последна утеха
да получи пръстен и було и Надеждата да успее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени