5 июл. 2011 г., 18:14

На разсъмване

763 0 7

На разсъмване

(по Джеффри Дамер)

На разсъмване звездите са толкова близко...
Болката, свита на топка... Купчина скъсани стихове...
Уморена, Душата се черпи с уиски...
Звездите са близко, а жестоко, жестоко е тихо...

На разсъмване са толкова близко звездите...
Нея все я влече по "лоши" момчета...
Готови да плащат... С мазоли в душите...
Чаршафи - по-бели от сняг... Лекета в главите...

На разсъмване толкова ниско звездите се спускат...
Може ли Бог да изпълни молбите на всинца ни?!
Един душ... Тя отново е прясна... и вкусна...
и отдавна разбрала, че няма ни принцеси, ни принцове...

На разсъмване звездите са близко и излишни са дрехите...
Скромността е разстреляна в упор, за това, да живее...
На разсъмване няма граници... В последна утеха
да получи пръстен и було и Надеждата да успее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Харесах!
  • Кети, научих се да обичам с годините - не да мразя, а да обичам, а когато човек обича, всичко може да направи!
    Светле, аз пазя твоето стихо за мен- на един от поредните ми тефтери е на заглавната страничка преписан...И ти си трудна хапка!
    Роси, що е силно бе?! Щото е преживяно...
    Нина,ти винаги си ме харесвала - надявам се да продължи!
    Ваня, драго ми е че си по мойте странички! Има къде да се поразходиш...
    Благодарско ви!
    Зем.
  • "Жестоко е тихо..."
    Силно въздействаш.

  • Трудно е за преглъщане ,Зем...
  • Харесах!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...