На разсъмване плачат върбите 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

• blackdahlia (Далия)

  2013-06-26T15:54:42+03:00
  Ех, тази носталгия! Разчувствах се !
• veesii70 (Веселка Стойнева)

  2013-06-06T07:41:59+03:00
  Поздравления за силния стих!
• rozza (Радка Миндова)

  2013-06-05T16:24:53+03:00
  Носим наследството си за добро или зло.
  Хареса ми.
• tanyavd (Татяна Борисова)

  2013-06-02T09:45:20+03:00
  И аз бях тук, и харесах стиха ти. Поздрав и от мен.
• bojenski (Иван Иванов)

  2013-06-01T17:25:25+03:00
  Харесах!
• oksimoron (Христов)

  2013-05-30T21:42:58+03:00
  Поздравления, Ради!
• valia1771 (Ивон)

  2013-05-30T21:31:37+03:00
  Хубаво е!
• radiola (Рада Димова)

  2013-05-30T14:00:46+03:00
  Права си Джуджи,трябва да има запетайка,защото става въпрос за Дядото,но е изчезнала при редактирането.Благодаря ти!
• Bezzhichen (Безжичен)

  2013-05-30T11:00:51+03:00
  Добре написано стихотворение.
• djudjii (Жанет Велкова)

  2013-05-30T10:30:02+03:00
  Май да ама, по добре да попитам, отколкото да се чудя и да си остана неразбрала, не е ли така
• djudjii (Жанет Велкова)

  2013-05-30T10:10:12+03:00
  Ааа, защото беше в редакция, а ето че е излязъл вече
  Ха, да видиш сега, какво е да ти ходят по петите Човечкова :P
  Мдаа, хубаво заглавие и хубав стих!
  Имам само питанка за края - детството, него ли не прежали? или детството, и него - дядото? Може би една запетайка ще го разясни
• Човек (Анна Станоева)

  2013-05-30T10:01:18+03:00
  Изключително хубав текст, странно защо няма много посещения... Дано повече хора се поспрат тук. Благодаря за удоволствието!