radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
30 may 2013, 1:16  

На разсъмване плачат върбите

  Poesía
935 0 12

 

 

                                 На разсъмване плачат върбите

                                 край заспалата тъмна река,

                                 сякаш спомнят си Дядо с торбите

                                 как ми маха за сбогом с ръка.

                                 Конят вече потропва с копито,

                                 Дядо нежно го гали по гривата -

                                 той отиваше рано и сееше жито,

                                 но пося свойте мисли на нивата!

                                 Изкласиха във мен натежали,

                                 горестни, мъдри, в дълбокото скрити,

                                 бодливи и остри кинжали,

                                 на душата във мекото впити...

                                 Днес сама си се питам - можах ли

                                 да изпразня на Дядо торбите?

                                 Знам, детството и него не прежалих,

                                 на разсъмване плача с върбите...

 

                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0