radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
May 30, 2013, 1:16 AM  

На разсъмване плачат върбите

  Poetry
929 0 12

 

 

                                 На разсъмване плачат върбите

                                 край заспалата тъмна река,

                                 сякаш спомнят си Дядо с торбите

                                 как ми маха за сбогом с ръка.

                                 Конят вече потропва с копито,

                                 Дядо нежно го гали по гривата -

                                 той отиваше рано и сееше жито,

                                 но пося свойте мисли на нивата!

                                 Изкласиха във мен натежали,

                                 горестни, мъдри, в дълбокото скрити,

                                 бодливи и остри кинжали,

                                 на душата във мекото впити...

                                 Днес сама си се питам - можах ли

                                 да изпразня на Дядо торбите?

                                 Знам, детството и него не прежалих,

                                 на разсъмване плача с върбите...

 

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0