1 ene 2008, 16:08

На религиозните усойници

  Poesía » Otra
763 1 8
На религиозните усойници

Благи кротки овчици,
в огромни стада и прави редици.

И мъката им - само една,
една различна - черна овца.

Нея веднага на клада изгарят,
или в сибирски лагер я затварят.

Иначе добра е бялата овца,
не нарушава установените правила.

Обича си фамилията и децата,
на къс синджир си държи жената.

Редовно данаците си плаща,
с нищо нелегално не се хваща.

Но, братя, няма по-опасно на тази земя,
от кротката, идеологична и религиозна овца.

Че тя не може да мисли и решава сама,
трябват и Бабилон, Сталин и Христа.

И единствената й съкровена мечта
е да те убий и изпий кръвта.

После се бие в гърдите и крещи,
че стадото от опасния прогрес спаси.

Но чуйте ме, блеещи подли овце,
Господ живее в моето сърце.

И уверено, сам мога да реша,
кой е АНГЕЛ и кой е САТАНА.

Затова вселената цяла ме обича
и постоянно с подаръци ме окича.

А вас само ви стриже и дои
и после на шиш ви върти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Позиция стабилна
    лекичко ехидна -
    точно колкото е нужна
    на пасмината тружна

    ...
    "Аз сам си избрах, тази съдба - вечната черна овца..."..И т.н. ти си знаеш- Поздрав!
    !!!
  • За някои послушанието и псевдопоклонничеството е привично, както дишането! За други е невъзможно! На някои не им стиска да мислят, други не искат, защото не е лесно. Всеки избира за себи си от коя страна да застане и да е.
    Честита Нова Година!
  • Щастлива Нова година , Алекс!
    Господ е навсякъде...чува и вижда,
    живее в душите ни и над тях! с обич.
  • Браво!
    Честита Нова Година!
  • Страхотно, Алекс!!! Харесвам бунтарите!!! Честита Нова Година!!! Бъди здрав и все така силен!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....