Jan 1, 2008, 4:08 PM

На религиозните усойници

  Poetry » Other
767 1 8
На религиозните усойници

Благи кротки овчици,
в огромни стада и прави редици.

И мъката им - само една,
една различна - черна овца.

Нея веднага на клада изгарят,
или в сибирски лагер я затварят.

Иначе добра е бялата овца,
не нарушава установените правила.

Обича си фамилията и децата,
на къс синджир си държи жената.

Редовно данаците си плаща,
с нищо нелегално не се хваща.

Но, братя, няма по-опасно на тази земя,
от кротката, идеологична и религиозна овца.

Че тя не може да мисли и решава сама,
трябват и Бабилон, Сталин и Христа.

И единствената й съкровена мечта
е да те убий и изпий кръвта.

После се бие в гърдите и крещи,
че стадото от опасния прогрес спаси.

Но чуйте ме, блеещи подли овце,
Господ живее в моето сърце.

И уверено, сам мога да реша,
кой е АНГЕЛ и кой е САТАНА.

Затова вселената цяла ме обича
и постоянно с подаръци ме окича.

А вас само ви стриже и дои
и после на шиш ви върти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Позиция стабилна
    лекичко ехидна -
    точно колкото е нужна
    на пасмината тружна

    ...
    "Аз сам си избрах, тази съдба - вечната черна овца..."..И т.н. ти си знаеш- Поздрав!
    !!!
  • За някои послушанието и псевдопоклонничеството е привично, както дишането! За други е невъзможно! На някои не им стиска да мислят, други не искат, защото не е лесно. Всеки избира за себи си от коя страна да застане и да е.
    Честита Нова Година!
  • Щастлива Нова година , Алекс!
    Господ е навсякъде...чува и вижда,
    живее в душите ни и над тях! с обич.
  • Браво!
    Честита Нова Година!
  • Страхотно, Алекс!!! Харесвам бунтарите!!! Честита Нова Година!!! Бъди здрав и все така силен!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...