3 abr 2007, 16:42

НА РОДИТЕЛИТЕ МИ

  Poesía
4.6K 0 15
Посребряха косите на тате!
Посребряха косите на мама!
Сякаш някой прашец им изпрати,
те главите посипаха двамата...

И така изведнъж неусетно,
като птици с блестящи пера,
върху себе си кротко наметнаха
наметалото на старостта.

А очите им - още по-нежни,
по-целуващи белият свят
и с усмивка разтапяща скрежа,
който сипе главите със цвят...

По-дълбоко ми влизат в сърцето
като ангели с бели крила...
Те ме карат да впрегна конете
в луд галоп, победил в мен страха...

И в прегръдка със моите птици
аз летя над света окрилен
и им шепна тез думи: "Обичам ви!
И сребристи сте смисъл за мен!"

Те усмихват се, знаещи двама,
че среброто им в мойте очи
е награда безценна, голяма
и подобно на злато блести...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...