НА РОДИТЕЛИТЕ МИ
Посребряха косите на тате!
Посребряха косите на мама!
Сякаш някой прашец им изпрати,
те главите посипаха двамата...
И така изведнъж неусетно,
като птици с блестящи пера,
върху себе си кротко наметнаха
наметалото на старостта.
А очите им - още по-нежни,
по-целуващи белият свят
и с усмивка разтапяща скрежа,
който сипе главите със цвят...
По-дълбоко ми влизат в сърцето
като ангели с бели крила...
Те ме карат да впрегна конете
в луд галоп, победил в мен страха...
И в прегръдка със моите птици
аз летя над света окрилен
и им шепна тез думи: "Обичам ви!
И сребристи сте смисъл за мен!"
Те усмихват се, знаещи двама,
че среброто им в мойте очи
е награда безценна, голяма
и подобно на злато блести...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
